прохрипти

Речник на българския език

1. прохрипти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прохрипти е производна форма на прохриптя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прохрипти — повелително наклонение, ед. ч.

прохрипти е производна форма на прохриптя (повелително наклонение, ед. ч.).