прохриптели

Речник на българския език

1. прохриптели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прохриптели е производна форма на прохриптя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прохриптели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прохриптели е производна форма на прохриптя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прохриптели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прохриптели е производна форма на прохриптя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прохриптели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прохриптели е производна форма на прохриптя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).