профучеше

Речник на българския език

1. профучеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

профучеше е производна форма на профуча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. профучеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

профучеше е производна форма на профуча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).