профучал е

Речник на българския език

1. профучал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

профучал е е производна форма на профуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. профучал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

профучал е е производна форма на профуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. профучал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

профучал е е производна форма на профуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).