профучало

Речник на българския език

1. профучало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

профучало е производна форма на профуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. профучало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

профучало е производна форма на профуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. профучало — мин. деят. св. прич. ср. р.

профучало е производна форма на профуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. профучало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

профучало е производна форма на профуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).