профучал

Речник на българския език

1. профучал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

профучал е производна форма на профуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. профучал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

профучал е производна форма на профуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. профучал — мин. деят. св. прич. м. р.

профучал е производна форма на профуча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. профучал — мин. деят. несв. прич. м. р.

профучал е производна форма на профуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).