профукаше

Речник на българския език

1. профукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

профукаше е производна форма на профукам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. профукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

профукаше е производна форма на профукам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).