профанизирало

Речник на българския език

1. профанизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

профанизирало е производна форма на профанизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. профанизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

профанизирало е производна форма на профанизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. профанизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

профанизирало е производна форма на профанизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. профанизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

профанизирало е производна форма на профанизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).