профанизирал

Речник на българския език

1. профанизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

профанизирал е производна форма на профанизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. профанизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

профанизирал е производна форма на профанизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. профанизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

профанизирал е производна форма на профанизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. профанизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

профанизирал е производна форма на профанизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).