проучи

Речник на българския език

1. проучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

проучи е производна форма на проуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. проучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

проучи е производна форма на проуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. проучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

проучи е производна форма на проуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. проучи — повелително наклонение, ед. ч.

проучи е производна форма на проуча (повелително наклонение, ед. ч.).