проумявало е

Речник на българския език

1. проумявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проумявало е е производна форма на проумявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проумявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проумявало е е производна форма на проумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проумявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проумявало е е производна форма на проумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).