проумявало

Речник на българския език

1. проумявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проумявало е производна форма на проумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проумявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проумявало е производна форма на проумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проумявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

проумявало е производна форма на проумявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. проумявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проумявало е производна форма на проумявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).