проумявал

Речник на българския език

1. проумявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проумявал е производна форма на проумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проумявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проумявал е производна форма на проумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. проумявал — мин. деят. св. прич. м. р.

проумявал е производна форма на проумявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. проумявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

проумявал е производна форма на проумявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).