протътвало

Речник на българския език

1. протътвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

протътвало е производна форма на протътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. протътвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

протътвало е производна форма на протътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. протътвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

протътвало е производна форма на протътвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. протътвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

протътвало е производна форма на протътвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).