протътвала

Речник на българския език

1. протътвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

протътвала е производна форма на протътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. протътвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

протътвала е производна форма на протътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. протътвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

протътвала е производна форма на протътвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. протътвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

протътвала е производна форма на протътвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).