протътвал

Речник на българския език

1. протътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

протътвал е производна форма на протътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. протътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

протътвал е производна форма на протътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. протътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

протътвал е производна форма на протътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. протътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

протътвал е производна форма на протътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).