протрил

Речник на българския език

1. протрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

протрил е производна форма на протрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. протрил — мин. деят. св. прич. м. р.

протрил е производна форма на протрия (мин. деят. св. прич. м. р.).