проточил е

Речник на българския език

1. проточил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проточил е е производна форма на проточа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проточил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проточил е е производна форма на проточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).