проточело

Речник на българския език

1. проточело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проточело е производна форма на проточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проточело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проточело е производна форма на проточа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).