противяло

Речник на българския език

1. противяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противяло е производна форма на противя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. противяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

противяло е производна форма на противя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).