противоуказвало

Речник на българския език

1. противоуказвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противоуказвало е производна форма на противоуказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. противоуказвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противоуказвало е производна форма на противоуказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. противоуказвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

противоуказвало е производна форма на противоуказвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. противоуказвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

противоуказвало е производна форма на противоуказвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).