противоуказвал

Речник на българския език

1. противоуказвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

противоуказвал е производна форма на противоуказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. противоуказвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

противоуказвал е производна форма на противоуказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. противоуказвал — мин. деят. св. прич. м. р.

противоуказвал е производна форма на противоуказвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. противоуказвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

противоуказвал е производна форма на противоуказвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).