противоречали

Речник на българския език

1. противоречали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

противоречали е производна форма на противореча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. противоречали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

противоречали е производна форма на противореча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).