противодействал

Речник на българския език

1. противодействал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

противодействал е производна форма на противодействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. противодействал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

противодействал е производна форма на противодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. противодействал — мин. деят. св. прич. м. р.

противодействал е производна форма на противодействам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. противодействал — мин. деят. несв. прич. м. р.

противодействал е производна форма на противодействам (мин. деят. несв. прич. м. р.).