противил
1.
противил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
противил
е производна форма
на противя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
противил —
мин. деят. св. прич. м. р.
противил
е производна форма
на противя (мин. деят. св. прич. м. р.).