просумтявал

Речник на българския език

1. просумтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просумтявал е производна форма на просумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просумтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просумтявал е производна форма на просумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. просумтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

просумтявал е производна форма на просумтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. просумтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

просумтявал е производна форма на просумтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).