простяха

Речник на българския език

1. простяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

простяха е производна форма на простея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. простяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

простяха е производна форма на простя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).