простържели

Речник на българския език

1. простържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

простържели е производна форма на простържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. простържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

простържели е производна форма на простържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).