простърга

Речник на българския език

1. простърга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

простърга е производна форма на простържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. простърга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

простърга е производна форма на простържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).