простирахте

Речник на българския език

1. простирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

простирахте е производна форма на простирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. простирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

простирахте е производна форма на простирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).