простинете

Речник на българския език

1. простинете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

простинете е производна форма на простина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. простинете — повелително наклонение, мн. ч.

простинете е производна форма на простина (повелително наклонение, мн. ч.).