простинела

Речник на българския език

1. простинела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

простинела е производна форма на простина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. простинела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

простинела е производна форма на простина (мин. деят. несв. прич. ж. р.).