простили

Речник на българския език

1. простили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

простили е производна форма на простя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. простили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

простили е производна форма на простя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).