простила

Речник на българския език

1. простила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

простила е производна форма на простя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. простила — мин. деят. св. прич. ж. р.

простила е производна форма на простя (мин. деят. св. прич. ж. р.).