простени

Речник на българския език

1. простени — повелително наклонение, ед. ч.

простени е производна форма на простена (повелително наклонение, ед. ч.).

2. простени — мин. страд. прич. мн. ч.

простени е производна форма на простя (мин. страд. прич. мн. ч.).

3. простени — повелително наклонение, ед. ч.

простени е производна форма на простена (повелително наклонение, ед. ч.).