1. простенете — сег. вр., 2 л., мн. ч.
простенете е производна форма на простена (сег. вр., 2 л., мн. ч.).
2. простенете — повелително наклонение, мн. ч.
простенете е производна форма на простена (повелително наклонение, мн. ч.).
3. простенете — сег. вр., 2 л., мн. ч.
простенете е производна форма на простена (сег. вр., 2 л., мн. ч.).
4. простенете — повелително наклонение, мн. ч.
простенете е производна форма на простена (повелително наклонение, мн. ч.).