простенем

Речник на българския език

1. простенем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

простенем е производна форма на простена (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. простенем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

простенем е производна форма на простена (сег. вр., 1 л., мн. ч.).