простенваха

Речник на българския език

1. простенваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

простенваха е производна форма на простенвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. простенваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

простенваха е производна форма на простенвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).