простенат

Речник на българския език

1. простенат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

простенат е производна форма на простена (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. простенат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

простенат е производна форма на простена (сег. вр., 3 л., мн. ч.).