простеналите

Речник на българския език

1. простеналите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

простеналите е производна форма на простена (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. простеналите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

простеналите е производна форма на простена (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).