просрочи

Речник на българския език

1. просрочи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

просрочи е производна форма на просроча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. просрочи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

просрочи е производна форма на просроча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. просрочи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

просрочи е производна форма на просроча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. просрочи — повелително наклонение, ед. ч.

просрочи е производна форма на просроча (повелително наклонение, ед. ч.).