просрочваха

Речник на българския език

1. просрочваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

просрочваха е производна форма на просрочвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. просрочваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

просрочваха е производна форма на просрочвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).