проспектирало

Речник на българския език

1. проспектирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проспектирало е производна форма на проспектирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проспектирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проспектирало е производна форма на проспектирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проспектирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

проспектирало е производна форма на проспектирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. проспектирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проспектирало е производна форма на проспектирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).