проспектирал

Речник на българския език

1. проспектирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проспектирал е производна форма на проспектирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проспектирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проспектирал е производна форма на проспектирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. проспектирал — мин. деят. св. прич. м. р.

проспектирал е производна форма на проспектирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. проспектирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

проспектирал е производна форма на проспектирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).