просмучете

Речник на българския език

1. просмучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

просмучете е производна форма на просмуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. просмучете — повелително наклонение, мн. ч.

просмучете е производна форма на просмуча (повелително наклонение, мн. ч.).