проскърцало

Речник на българския език

1. проскърцало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проскърцало е производна форма на проскърцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проскърцало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проскърцало е производна форма на проскърцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проскърцало — мин. деят. св. прич. ср. р.

проскърцало е производна форма на проскърцам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. проскърцало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проскърцало е производна форма на проскърцам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).