проскърцал

Речник на българския език

1. проскърцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проскърцал е производна форма на проскърцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проскърцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проскърцал е производна форма на проскърцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. проскърцал — мин. деят. св. прич. м. р.

проскърцал е производна форма на проскърцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. проскърцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

проскърцал е производна форма на проскърцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).