проскубете

Речник на българския език

1. проскубете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

проскубете е производна форма на проскубя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. проскубете — повелително наклонение, мн. ч.

проскубете е производна форма на проскубя (повелително наклонение, мн. ч.).