просветявал си

Речник на българския език

1. просветявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

просветявал си е производна форма на просветявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. просветявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

просветявал си е производна форма на просветявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. просветявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

просветявал си е производна форма на просветявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).