просветнели

Речник на българския език

1. просветнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

просветнели е производна форма на просветна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. просветнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

просветнели е производна форма на просветна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).